BG ITA EN
Автобиография
Школа Sheherazade
ФЕСТИВАЛИ и УЧАСТИЯ
Семинари и News
Ориенталски танц
Стилове
Арабска музика
Арабски инструменти
Арабски ритми
Положителни ефекти
Фото галерия
Видео галерия
Ориента в Изкуството
Преса
Новини
Полезни връзки
Контакти
Книга за гости
Начало


Saidi и Tahtib, танцът на тоягата, Raqs Assaya

» SAMIA GAMAL » Кючек (Köçek)
» NAIMA AKEF » Какво е Tsifteteli ?
» TAHEYYA KARIOKA » Ориенталски танц или Belly dance ?
» OUM KOLTHOUM » Воалът в Ориенталския танц
» FARID EL ATRACHE » Митът за Oриентализма
» MOHAMMED ABDEL WAHHAB » BALADI в Египетския танц и музика
» ABDEL HALIM HAFEZ » BADEIA MASABNY
» RAQS SHAMA'DAN- Танцът със свещник » Рядък видео материал
» Saidi и Tahtib, танцът на тоягата, Raqs Assaya » Как да си изберем Компетентен Учител?
» Melaya Lef » Американски Племенен Стил - American Tribal Style

Saidi и Tahtib, танцът на тоягата, Raqs Assaya

Задълбочен преглед на вярванията за произхода на древното бойно изкуство на Египет

 

 

Музиката и песента винаги са придружавали дейността на човека, с каквото и да се е занимавал той: овчар, земеделец или рибар. Така се поставят основите на фолклорния танц.  
Този вид танц е спонтанен и семпъл. Играе се от всички, още от най-ранна детска възраст.

Цялото общество е взело участие в зараждането и развитието на танца.

Спонтанно се е проявила функционалната и хореографската му стойност.

Същото това общество се е развивало през вековете и е променило начина на живот и езика си, но не е променило танца, който е останал така разпространен, че е представлявал част от защитните им традиции.

 

Интересно е да се отбележи, че в Ориента човек участва в танците като запазва своята идентичност, т.е. танцува по “древния” начин на предците си. Ориенталският танц не бива да се тълкува само чрез “имитацията” на женските движения. Това би означавало да се пренебрегне мъжката му природа. 

 

Един от танците, носещ белезите на мъжественост, ако не и най-характерният е Saidi.

 

Sai’di, както е видно и от наименованието, е фолклорен танц!

Този термин идентифицира географската зона в Египет, която се намира между градовете Gizeh и Edfu и от където произхожда този танц. Името му е дадено безспорно и поради ритъма му 4/4!

 

Танцът Saidi произхожда от древното бойно изкуство, наречено Tahtib.

 

Tahtib е бамбукова тояга (откъдето идва и името на тази борба), с накрайник под формата на буквата ‘L’, който е позволявал бързото му въртене. Когато не е била използвана, тоягата се е носела на гърба във вертикална позиция.

 

Интересно е да се знае, че този вид борба е била практикувана и в Индия, Корея, Китай, Япония, почти в целия Далечен Изток и дори от индианците в Америка. Размерът на тоягата е зависел от това как точно се е провеждала борбата: обикновено тоягата е била дълга около 3 метра, но при водене на бой от кон или камила тя е достигала до 6 метра.

 

В древността Tahtib е бил използван като ритуал преди важни битки, като е позволявал на мъжете, които са го изпълнявали, да покажат силата, уменията и смелостта си.

 

Има две версии на танца с тояга (нареченassaya’):

 

Tahtib, който винаги се изпълнява от двама мъже в ритъма на музиката sai’di.

 

Raqs Assaya се е танцувал от повече хора, както мъже така и жени, които показват един по-игрив и акробатичен начин за използване на тоягата.

Тази тояга е била по-къса от tahtib (около 1 метър) и е била или леко изкривена в единия край или напълно права.

 

Ако се танцува от жени, танцът се обогатява с грация и веселие, подчертавайки  женската мекота и гъвкавост, противоположно на тоягата – символ на мъжкото начало.

 

 

Една история твърди, че женските танци са пародия на мъжките танци с тояга. Жените правят движенията сладки и флиртуващи, като пропускат идеята за борба.

 

Те развяват без никакви усилия за контрол тяхната по-малка или извита като бастун тояга. Невъзмутимо я използват като рамка на движенията на телата им. Някои от движенията на жените са като ехо на 'tahtib' и понякога мъжете имитират женския стил.

 

Традиционният костюм се състои от дълги панталони, две галабеи с широки ръкави и кръгло деколте и дълъг шал около главата. Жените носят Beledi рокля с колан или шал около техните бедра и кърпа на главата си.

В наши дни танцът е запазил бойните си характеристики чрез възпроизвеждането на някои оригинални бойни елементи (напр. въртенето и удрянето на тоягата в земята от страна на танцуващия). Акробатичният аспект на тоягата също се оценява и затова не е необичайно понякога да се използват две или повече едновременно.

 

Всички движения в танца показват връзката на човека със земята, основна характеристика за фолклорните танци. Всъщност стъпките се изпълняват като се използва максимално гравитационната сила, с крака добре стъпили на земята или с леко повдигнати пети.

Характерни за този танц са малките подскоци, чрез които се освобождава надолу енергията на тялото, като се показва, че е невъзможно да се отделиш от “майката земя.

Saidi музиката е типично изпълнявана от традиционни инструменти като Rababa (предшестващ днешната цигулка), Mizmar (обой, който произвежда дълъг, писклив звук) и различни перкусионни инструменти като dumbek и tabla beledi.

 



Известни сентенции





© 2017 ЕВЕЛИНА ПАПАЗОВА - школа за ориенталски танци. Всички права запазени.
дизайн и програмиране: УебДизайн Професионалистите се отличават