BG ITA EN
Автобиография
Школа Sheherazade
ФЕСТИВАЛИ и УЧАСТИЯ
Семинари и News
Ориенталски танц
Стилове
Арабска музика
Арабски инструменти
Арабски ритми
Положителни ефекти
Фото галерия
Видео галерия
Ориента в Изкуството
Преса
Новини
Полезни връзки
Контакти
Книга за гости
Начало


Кючек (Köçek)

» SAMIA GAMAL » Кючек (Köçek)
» NAIMA AKEF » Какво е Tsifteteli ?
» TAHEYYA KARIOKA » Ориенталски танц или Belly dance ?
» OUM KOLTHOUM » Воалът в Ориенталския танц
» FARID EL ATRACHE » Митът за Oриентализма
» MOHAMMED ABDEL WAHHAB » BALADI в Египетския танц и музика
» ABDEL HALIM HAFEZ » BADEIA MASABNY
» RAQS SHAMA'DAN- Танцът със свещник » Рядък видео материал
» Saidi и Tahtib, танцът на тоягата, Raqs Assaya » Как да си изберем Компетентен Учител?
» Melaya Lef » Американски Племенен Стил - American Tribal Style

Кючек (Köçek)

Корени


Миниатюра от двореца "Topkapi Palace" в Istanbul.
Група Köçek танцьори пред Sultan Ahmed's по случай обрязването на сина му.(1720)

Думата произлиза от персийската kuchak и означава малък или млад. Културата на кючека, която процъфтява от 17-ти до 19-ти век, дължи произхода си на обичаите в палатите на Отоманската империя и по-специално в харемитеНеговите жанрове обогатили както музиката, така и танците на отоманците.

Ключов фактор за развитието на кючека е подкрепата от страна на султаните, тъй като в ранните си стадии това изкуство било ограничено в кръговете на палата. Оттам чрез независими трупи танцьори то се разпространило през Анадола и на Балканите.В големите градове, където му се наслаждавали хора от всички класи, кючекът се превърнал в атракцията на отоманските нощи...

 

Култура

Обучението по кючек обикновено започвало на седем-осемгодишна възраст и се считало за завършено след около шест години занимания и практикуване.  Кариерата на един танцьор приключвала с поникването на брадата и със загубата на младежкия лик. Танцьорите се женели на около 25-30 години и след това можели да съставят нова трупа. Те били организирани в компании, наричани kol. През средата на 17-ти век имало дванадесет такива компании, като всяка от тях наброявала по около 250 танцьори. Техните еротични танци, обединени под колективното название köçek oyunu,съчетавали арабски, гръцки, асирийски и кюрдски елементи. Танците били представяни под акомпанимент на определен музикален жанр, известен като köçekce , който бил изпълняван под формата на сюити по дадена мелодия. Музикалният съпровод също бил смесица от суфистки, балкански и класически анадолски влияния, някои от които просъществували и можем да открием и днес в популярната турска музика. Акомпаниментът включвал различни перкусионни инструменти като davul-köçek , голям барабан oт арменски произход, едната страна на който била покрита с козя кожа, а другата – с овча, за да произвежда различни тонове. За уменията на изпълнителя трябвало да се съди не само по танцувалните способности, но също и по вещината в използването на перкусионни инструменти, особено от типа на кастанетите, известни като çarpare. По-късно те били заменени с метални цимбали, наречени zils..

Танцьорите били съпровождани от чеюири-петчленни оркестри, във всеки от които като основни инструменти имало kaba kemence и laut (лютня), използвани изключително за köçek сюитите.Имало също и по двама певци. Един танц köçek в отомански харем включвал една-две дузини танцьори, както и голям брой музиканти. Поводите, по които тези танци се изпълнявали, били сватбени тържества, обреди по обрязвания, пирове, фестивали, както и за удоволствие на султаните и аристокрацията.

Младежите, често носели тежък грим. Навивали косите си на букли и ги носели на дълги плитки под малки черни или червени плюшени шапчици, украсени с монети, злато и скъпоценни камъни. Обикновено тяхната премяна се състояла от малък червен бродиран плюшен жакет с копринена риза със златна бродерия, шалвари / широки, с дълбоко дъно панталони/, дълга пола и позлатен колан, който се закопчавал на гърба. Говорело се, че те били “ чувствени, привлекателни, изнежени” а техните танци – “ сексуално провокативни”, въплъщавайки се в образа на жените танцьорки.Танцьорите извивали бедрата си с бавни вертикални и хоризонтални движения под формата на цифрата 8, ритмично щракали с пръсти и правели подканващи жестове. Акробатични номера и пародийни борби били също част от изпълнението.Танцьорите били сексуално достъпни, най-често за човека, предложил най-висока цена. Предполагало се, че много от тях били транссексуални.

Имената и произходът на танцьорите на кючек в Истанбул през 18 в. са добре документирани. Сред по-известните от края на 18 в. са циганинът Benli Ali от Dimetoka (днешна Гърция), Buyuk (голям,по-възрастен) Afet (роден Йоргаки) от хърватски произход, Kucuk (малък) Afet (роден Каспар) от арменски произход и Пандели от гръцкия остров Чирос. По онова време имало най-малко петдесет танцьори с ранг на звезди.За да наемете някои от известните, като циганина Исмаил, трябвало да заявите желанието си седмици, дори месеци предварително и да платите много висока цена.

Интересът на западните посетители бил провокиран от необичайната за тях гледка на разюздана педерастия. Едно такова впечатление е запазено в стихотворението Don Leon, написано от неизвестен автор в стила на Lord Byron:


Тук много аз видях и потънал в мисли гледах

разпуснати одежди на източен разкош.

Бордей аз дирех, където в девическа премяна

чернооко момче плътта своя продаваше без капка свян;

където в разгулен танц то изпълняваше сценично шоу –

извиваше снага и ханш насам - натам,

със сластни погледи мислите възбуждаше,

докато се взираше в насядалите префинени любители на лукса:

докато нежната лютня и сънливото дайре

придаваха мечтателност на таз чудовищна сцена.

Да, чудовищна я наречи, но не и чудовищна, където

в окованите в решетки хареми се крият свенливи красавици

с обноски галантни и където педерастията се усмихва

и блудството,жестоко и престъпно, се спотайва скрито.

Всичко това аз видях - и го видях не сам -

приятел беше с мен, и не дръзвам дори да призная

колко дълбоко душата ми докосна тази гледка,

твърде дълбоко, за да я запазя в съкровена тайна. (441-8)


По време на своето пътуване до Levant, Byron всъщност е присъствал на подобен танц като описания по-горе. Неговият спътник John Cam Hobhouse е записал по този повод в дневника си от 19-ти май 1810 г. следното:

  

Този ден отидохме с Байрон и една компания във винарните на Галата. Запушихме лули и видяхме две големи и грозни момчета, които отърсиха потта от веждите си и продължиха да танцуват, развявайки дългите си коси. Те постлаха малко килимче и като си сложиха някакъв шал, заиграха един александрийски женски танц или по-точно негово подобие,защото коленичиха и покривайки главите си с шала, изглежда сякаш се целуваха. Един от еничарите на г-н Адаир, който говореше английски и е бил в Англия, беше с нас. Аз го попитах дали тези момчета,ако бяха в Англия, нямаше да бъдат обесени. “О, да, безусловно. Но турците ги приемат и дори им се наслаждават, както виждате.”

За тази ужасна гледка ние заплатихме петдесет и пет пиастри, по пет на всяко момче и пет на всички цигулари, певци и изпълнители и, както разбрах, това не било скъпо,тъй като на турските момчета не е разрешено да танцуват. (откъс от Дневника на John Cam Hobhouse)

Младежите били на висока почит. Известни поети като Fazyl bin Tahir Enderuni писали стихотворения, а композитори на класическа музика като придворния музикант Hammamizade Ismail Dede Efendi (1778-1846) композирал köçekces за известни танцьори. Много Истанбулски механи ( нощни таверни,сервиращи мезе, ракия и вино) наемали танцьори на кючек. Преди да започнат своето представление, те танцували между зрителите, за да ги екзалтират. Сред публиката хората се надпреварвали за тяхното внимание и това често водело до спорове и смут. Мъжете подивявали, чупели чаши, крещели или се биели и дори се убивали в съперничеството си за сексуалните услуги на момчетата. Това довело до забрана на тази практика при царуването на султан Abdul-ul-Mejid I. Танцуването на кючек било официално забранено през 1856 г. и много от момчетата напуснали страната, за да упражняват професията си в Египет или на друго място. Със забраната на харемите при султан Аbdulaziz (1861-1876) и султан Abdulhamid II (1876-1908), танцът köçek ,както и музиката, загубили дворцовата подкрепа и постепенно изчезнали.

Другият тип rakkas или мъж танцьор (от raks “танц”) бил tavşan oğlan, “момче-заек”, млад танцьор, облечен в провокиращи мъжки дрехи: впити панталони и весела шапчица. Смятало се,че tavşan oğlan , които не били мюсюлмани, са дошли от гръцките острови в Егейско и Мраморно море. Те изнасяли представления главно по Рамадан, а през останалото време, когато не танцували по специални поводи, работели като sakis “виночерпци” в механите. Танцьорите на кючек били много по-желани от своите колежки çengi, жените танцьорки. Известно е, че някои младежи били убивани от çengi , които ставали изключително ревниви заради вниманието на мъжете към момчетата.


Съвременни форми

  

Въпреки че през последните сто години не са създавани нови композиции и представления, мъже танцьори, облечени в женски дрехи, все още се изявяват в някои области на Турция. В наши дни на тяхното изкуство се гледа по-скоро като на фолклор,отколкото да се взема предвид неговата чувствена природа.

Стилът обаче продължава да вдъхновява съвременните музиканти. Ulvi Cemal Ercan (1906-1972) е турски композитор-класик, чиито шедьовър е танцовата рапсодия “Köçekçe”,създадена през 1943 г. Тази турска творба е може би най-популярната зад границата на държавата. Тя била представена пред публика през 1943 г. в изпълнение на Президентския Симфоничен оркестър под диригентството на E. Praetorius.

Друга съвременна интерпретация е филмът “Кючек” (1975) на режисьора Nejat Saydam. Това е може би първият турски филм, засягащ темата за хомосексуализма и ролята на смяна на пола.

В същото време млади мъже танцьори, облечени в блестящи костюми, отново привличат интерес, въпреки възраженията на консервативните коментатори. Познати като rakkas, те са станали обичайни фигури в залите за танци и нощните клубове. Изпълняват прелъстителни танци със специфични движения на ханша и корема. Имат репутацията на “толкова популярни и излъчващи сексапил, колкото и която и да е от най-добрите турски танцьорки”.



Известни сентенции





© 2014 ЕВЕЛИНА ПАПАЗОВА - школа за ориенталски танци. Всички права запазени.
дизайн и програмиране: УебДизайн Професионалистите се отличават